Охрид 2

Казват, че навремето в Охрид имало 365 църкви. По една за всеки ден. Не знам колко има в момента, но поне 10 видях. Като се замисля никак не е случайно, че именно от там започва нашето Възраждане....След разходка по крайбрежната алея продължихме из Стария град. Къщите и уличките напомнят на Стария Пловдив. Минахме покрай една работилница за хартия близо до Долната порта на някогашния Охрид. После стигнахме до Амфитеатъра. Там се провежда фестивала Охридско лято. И самият Хосе Карерас е пял там. Наблизо е родната къща на Григор Пърличев. А отгоре на хълма е прословутата Самуилова крепост. Аз не съм специалист по македонски език, ама ако е цар Самоил (така пише на паметника в Скопие) .....не е ли грешно да се казва Самуилова тврдина ( така пише на указателната табела в Охрид) ?!? И понеже споменах езика...едно момиче от групата възкликна „Ама защо има толкова правописни грешки по билбордовете”. Не знаех как да отговоря на този въпрос. Успях само да се усмихна. 

Цветя по улиците на Стария град

От крепостта продължихме към манастира "Св. Климент и Пантелеймон" ("Св. Климент Стари") на хълма Плаошник. Разкопките около него продължават и в момента. Самият манастир е създаден още през 886г. До 893г. Климент Охридски обучил там над 3500 ученици за свещеници. Днес има надпис, че това е бил първия славянски университет. Близо до него скоро ще бъде построен факултет по Теология. А вътре в църквата се намира гроба на светеца. Според легендата когато усетил, че наближава да умре Климент сам изкопал гроба си. С този манастир има и една друга легенда. Климент и Наум решили едновременно да започнат да строят манастири от двете страни на езерото. Единият е днешния манастир "Св. Климент и Пантелеймон", а другия е манастира "Св. Наум". Прекарали въже с една камбана през езерото и който завършел пръв строежа трябвало да удари камбаната. Започнали да строят, но гарван кацнал по средата на въжето, скъсал го и камбаната потънала в Охридското езеро. Когато светците разбрали какво се е случило......проклели гарвана и той останал завинаги черен.
Разгледахме църквата и се спуснахме надолу по хълма към централната част на града. Учудващо за мен Охрид се събужда доста късно. А може би аз ставам прекалено рано. Трудно е, да не кажа почти невъзможно да се открие работещо кафе или закусвалня, или магазин преди 9 сутринта.... А исках да разгледам още толкова много неща в този град. Слънцето се издигаше все по-високо над езерото и трябваше да тръгваме към автобуса. За мое огромно съжаление не успях да видя Билянините извори (където това толкова хубаво македонско девойче Биляна платно белела), нито Музея на водата, нито Манастира Свети Наум.....Което означава само едно – Охрид, аз пак ще се върна при теб!

Охрид 1

Охрид....

Ден преди да тръгна за Охрид един приятел ми каза „Отиваш в най-хубавия край на България”. Това определено ме изпълни с очаквания за интересно пътуване и незабравими спомени. И така.... автобуса потегли в полунощ и по някое време минахме границата. Около обед стигнахме до село Смилево. Самото село е отдалечено на близо десет километра от пътя Демир Хисар - Битоля. Селцето е малко, сгушено в един дол с тесни и стръмни улички по които е трудно да се разминат две коли. Там е роден Даме Груев и точно там започва Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. Преди 109 години Георги Чуранов запалил дюкяна си за да разберат околните села, че въстанието вече е започнало.

В центъра на Смилево се намира гроба на Даме Груев. Тленните му останки са пренесени там през 1950 година. А отгоре над селото има направен мемориален комплекс в негова памет. Отбелязахме годишнината от Илинден и продължихме по пътя към Охрид. Най - накрая пристигнахме. След изморителното пътуване желанието за студен душ в горещия юлски ден беше водещо. Настаниха ни в къщата на „Тетка Благуна”, която се оказа много на топъл и мил човек. Поговорихме на чаша кафе за живота в Охрид, за живота в България и времето мина неусетно. За 5 евро на вечер човек лесно може да си намери квартира в Охрид. И там близо до автогарата има чакащи възрастни хора, които държат в ръцете си табели с надпис „Соби/ Rooms”. Същите ги има на гарата във Варна, на гарата в Бургас и май по цялото ни Черноморие. Светът наистина се оказа малък, защото в Охрид попаднах на човек свързан с родния ми град. За пореден път се убедих, колко е бил прав поета, когато е казал, че „Човекът е човек, когато е на път”. А и определено е добре, когато има кой да те води из непознат град.

Вечерта се убедихме в качествата на македонската наденица и различните марки бира. А нощите в Охрид са топли. Сутринта станахме рано и тръгнахме на разходка към Охридското езеро. Крайбрежната алея ми напомни на Кастория. Изобщо тези два града много си приличат. И двата са по свой начин красиви. Разположени на езера. И в двата града има безброй църкви и особена атмосфера запазила спомена за отминалото време....

На брега на Охридското езеро

Охрид 2

Пирин 7

01.09.2012г.

Походът в Пирин е към своя край. А така ми се иска да не свършва. Бях готов да тръгна обратно по целия маршрут. Остава ни съвсем малко до края.  Мисля, че планината променя хората. Или поне ги прави по-добри. По време на такъв преход  дори и непознатите си стават близки.  В планината сме истински. Няма място за преструвки. И всеки е самия себе си. По пътя към параклиса свети Илия природата е сложила къпини. На изкачване малини....на слизане къпини.  Социално отговорна е природата. Няма майтап. Следобед стигнахме до крайната точка на нашия поход.  Седях на ръба на скалите. Сякаш на края на планината. Сякаш на края на света. Пред мен  бяха Мелнишките пясъчни пирамиди окъпани от залязващото слънце. Гледах слънцето което потъва зад хоризонта. Феерия от жълто, червено, оранжево и дъбови клонки. А вътре в себе си чувах:

Не, не ми се прибира

ще вървя през полето,

ще вървя под звездите,

докогато в сърцето

все звъни и не спира

песента на щурците..........

* „Ти можеш” – цитат от „На изток от рая” Джон Стайнбек

Мелнишки пясъчни пирамиди

Пирин 6

31.08.2012г.

Очаквахме нощта на Тевно езеро да е доста студена, но беше топло. Явно природата беше с  нас.  За закуска опитахме вкусните мекици на Валя (стопанката на заслона) и продължихме към хижа Пирин. Вече нямаше изкачвания. Вървяхме, а слънчевите лъчи оставяха шоколадови следи по кожата.  Страхотно е усещането да вървиш в гората, в планината. Приятно усещане за свобода. Сякаш всичко останало губи смисъл. Бяхме извън цивилизацията - без вестници, без телевизия, без  телефони, без Интернет  и всичко беше толкова прекрасно. Сами с природата. След  3 часов преход  достигнахме до хижа Пирин.  Вечерта цялата група се събрахме около масата в хижата.  Беше малко странна вечер. Хижарят даваше всичко - според човека. Една ракия и филия хляб = 3лв. ?!? 3 филии хляб = 40 стотинки ?!?  Математиката не прощава. Дянков също. Добре, че не ходи на такива надморски височини.  Предстоеше ми да видя най-странния сандвич в живота ми. 2 филии хляб и чесън между тях - резултат от кулинарните умения на Иван. А израза  „Неска е среда”  още ме оставя дълбоко замислен...

Заслон Тевно езеро

Пирин 7

Пирин 5

30.08.2012г.

Сутринта закусихме в хижата и тръгнахме към Тевно езеро около 8 часа сутринта. Още ми е трудно да преценя кой маршрут беше най-труден в Пирин. Но за мен най- дълъг беше именно от Синаница до Тевно езеро. Около 10 часа стигнахме до заслон Спано поле. Около Поленските езера за кратко изгубихме маркировката с Дани. Лутахме се в гората от клек около час и отново се върнахме на правилния път. Видяхме коне. Стояха спокойни, явно свикнали с преминаващи туристи. Беше страхотна картина. А в ушите си чух онази толкова хубава песен на Мими Иванова:

„При реката на детството свято,

в неизтритата още следа,

ожаднели от сухото лято-

млади кончета пият вода. „

 Дали Павел Матев е написал тези стихове в планината?!?

След около час стигнахме до Винарската порта и пред нас се разкри панорама към Превалските езера.  Около 3 следобед  достигнах до Тевно езеро.  Около езерото са събрани върховете Каменица (2822м), Малка Каменица (2674м.), Момин двор (2725м.) и Кралев двор (2680м.). Разпънахме палатките и бързахме да влезем в заслона за студена бира. Вечерта прекарахме в заслона. Една тарамбука, няколко градуса настроение и няколко песни превръщат обикновената вечер в необикновена. А цените по хижите в България са в корелация с покачване на надморската височина.

Тевно езеро

Пирин 6

Пирин 4

29.08.2012г.

Сутринта беше доста хладно на поляната пред  хижа Бъндерица в Пирин. Чашата кафе ми подейства доста ободряващо. Има голяма доза истина в израза „Малко кафе - много топлина” . Групата ни се раздели на 3. Трима се върнаха в Банско. 4 продължиха направо към Тевно езеро, а останалите тръгнахме към хижа Синаница.  След  Кончето и Вихрен всичко ми изглеждаше  някак си по-леко.  Вървяхме  и се любувахме на  красотата на природата в Пирин. Снимахме се до Муратовото езеро.  До нас остана Муратов връх (2669м.). Вървяхме спокойно и след като минахме Синанишка порта пред нас се разкриха хижата, езерото  и върха  с името Синаница (2516м.). Езерото има особен син цвят. Но за мен е неразбираемо  как може на толкова красиво места да има толкова грозна и зле поддържана хижа в Пирин. Явно някой не си върши работата.  На Синаница,  според мен беше най-хубавата вечер за целия поход. Под светлината на луната и челниците до полунощ говорихме и се смяхме...

Пирин 5

Пирин 3

28.08.2012г.

Казват, че прехода хижа Яворов - връх Вихрен е най-трудния маршрут в Пирин. Тръгнахме в 9 и 15 сутринта.  Не знаех, колко ще е трудно. Но знаех, че мога да го направя. Усещах го вътре в себе си и вървях уверено по пътеката. Стигнахме до Суходолско езеро, а после се изкачих до Суходолски превал. На върха се събрахме цялата група и  продължихме  до заслона преди Кончето. Когато тази прочута седловина се разкри пред очите ми, се спрях и я гледах няколко минути. В ушите ми кънтеше „Ти можеш” *. Останалите  се качиха в заслона за да хапнат за обед, а аз продължих напред към Кончето. Беше около 2 часа следобед. Някъде пред мен вървеше единствено Ели от нашата група.  Малко преди Кончето има изкачване. Буквално легнах върху скалата и започнах да се катеря. А раницата тежи на гърба и дърпа назад и надолу. Усетих как няколко камъчета паднаха под  десния ми крак. Казах си „Дръж се естествено, Красимире!”. Продължих нагоре, а в ушите си чувах ударите на сърцето. Достигнах до стоманеното въже.  Това усещане не може да се опише. Може само да се изживее. Да си на ръба!!! Всеки полъх се усеща като вятър.  С бавни крачки продължих внимателно напред. А раницата тежи сякаш повече в тези мигове.  Обърнах се да видя изминатите метри.... и се спуснах по пътеката за Вихрен.  Докато минавахме през Премката си  определихме среща на върха с  други няколко човека  от групата. Още не знаех, че от тръгналите 13 от хижа Яворов само 2 ще се изкачим до третия по височина връх на Балканския полуостров.

Кончето е пред мен

Вихрен (2914м.) се разкри пред  мен в целия си блясък. Слънцето се отразяваше в белите камъни и сякаш казваше „Ела”.  Оставихме раниците в подножието и започнахме да се качваме по стръмната пътека. Около 40 минути по-късно стигнахме върха. Часовника показваше 15:30. На върха се събрахме 7 човека...Ангел, Калин,Карлос,Влади, Дани,Ели и аз.  Там горе, на върха, под небето не си дадох сметка какво съм направил. Знаех само, че съм на върха и се наслаждавах на панорамата. Чувствах толкова нищожен пред величието на природата. 

на връх Вихрен

След около час видяхме в подножието на върха останалата част от групата и слязохме при тях. Спуснахме се покрай Казаните и достигнахме до хижа Бъндерица.  Разпънахме палатките и седнахме да вечеряме в близкото заведение. Ама какво ти заведение! За първи път от студентските ми години насам попадам в подобна кръчма. Ястия превъзходни на цени народни. А обслужването......поне половината ресторанти в София могат да мечтаят за такъв персонал. Всичко беше толкова вкусно (може би и заради умората натрупана в нас). Заспахме изморени в палатките. А в краката си усещах сладка болка...

Казаните

Храната в заведението в Бандерица

Пирин 4

Пирин 2

27.08.2012г.

Да се събудиш в планината е особено красиво усещане. Въздуха е чист и изпълва дробовете, а слънцето над  билото се усмихва по особен начин. Използвахме деня за аклиматизация и да съберем сили за следващия преход в Пирин. Вечерта се събрахме покрай пламъците на огъня. Огъня  има необикновената способност да сближава хората. А бирата и няколко песни превърнаха вечерта в незабравимо изживяване в Пирин...

Пирин 3

хижа Яворов

Пирин 1

Пирин

Никога не бях ходил в Пирин, макар да съм минавал много пъти покрай планината.Преди да тръгна за похода показах маршрута и ми казаха, че „тоя маршрут или го е измислил някой глупак, или  някой супер трениран планинар”. Не знаех какво да отговоря. Аз исках просто да се забавлявам, да видя още една част от красотите на България и да проверя къде е границата на собствените ми възможности. Винаги досега предварително съм проверявал къде отивам, какво ще видя, интересувах се от всичко. А за този поход  тръгнах без никакви очаквания. Дори не знаех кои ще са другите участници в похода. Имената на хижите за мен бяха просто имена и дори не погледнах картата на Пирин.

26.08.2012г.

По обед стигнахме до Предела.  Пирин беше пред  мен и изгарях от нетърпение да потъна в обятията му. Събрахме се цялата група и тръгнахме по пътеката към хижа Яворов. Предстоеше ни преход от 5 часа. В един поход  най-трудни са първите 15-20 минути. Тогава раницата тежи най-много  и на организма му е необходимо време за да свикне с изкачването. Времето беше прекрасно и навлизахме в планината. Движехме се с различно темпо и групата ни се разкъса.  Продължавахме да се изкачваме, а хижата беше още далеч.  Покрай пътеката се появиха малини. Червеният цвят се виждаше отдалеч и изкушаваше.  Сякаш природата сама ни подканяше да спрем за минутка отдих и да се подкрепим. А малините бяха толкова много.... Зареждаха с енергия и  сами се стапяха в устата, оставяйки приятния вкус за ходенето до следващата почивка... Замислих се... Дали хората прокарват пътеки нарочно покрай малините или природата сама слага малини покрай маршрутите на туристите, за да им даде сили да продължат?!? Мислех, че сме набрали достатъчно височина. Пътеката вървеше по равното, когато изведнъж пред нас се разкри Даутов връх (2597м.). Е, не! Не може да е истина! Нали не трябва да се изкачваме чак до горе? Шегувахме се, че хижа Яворов се намира точно на върха. Вече усещахме умората. Краката трепереха. Въздуха не достигаше.Сърцето биеше учестено. Гърба ми беше мокър.Раницата тежеше ужасно много. Но знаех, че трябва да продължим...  Заобиколихме върха, а в далечината се виждаше белия цвят на Вихрен.... Продължихме да вървим  по равната пътека в гората, когато изведнъж стигнахме до най-ужасната указателна табела „40 минути до хижа Яворов” , но стрелката сочеше нагоре по баира. Ужас!!! Още едно изкачване. Седнахме да починем изморени от дългия преход. Исках вече да стигнем. Най-накрая да свърши този преход. Вдигнахме раниците и продължихме.  Беше започнало да се мръква, когато стигнахме до хижата.  Равносметката за деня беше...20 километра преход за 7 часа ...около 200 грама малини  и  литър и половина вода.  Заспах изморен в палатката... А походът едва сега започваше....

Пирин 2