Охрид 2

Казват, че навремето в Охрид имало 365 църкви. По една за всеки ден. Не знам колко има в момента, но поне 10 видях. Като се замисля никак не е случайно, че именно от там започва нашето Възраждане....След разходка по крайбрежната алея продължихме из Стария град. Къщите и уличките напомнят на Стария Пловдив. Минахме покрай една работилница за хартия близо до Долната порта на някогашния Охрид. После стигнахме до Амфитеатъра. Там се провежда фестивала Охридско лято. И самият Хосе Карерас е пял там. Наблизо е родната къща на Григор Пърличев. А отгоре на хълма е прословутата Самуилова крепост. Аз не съм специалист по македонски език, ама ако е цар Самоил (така пише на паметника в Скопие) .....не е ли грешно да се казва Самуилова тврдина ( така пише на указателната табела в Охрид) ?!? И понеже споменах езика...едно момиче от групата възкликна „Ама защо има толкова правописни грешки по билбордовете”. Не знаех как да отговоря на този въпрос. Успях само да се усмихна. 

Цветя по улиците на Стария град

От крепостта продължихме към манастира "Св. Климент и Пантелеймон" ("Св. Климент Стари") на хълма Плаошник. Разкопките около него продължават и в момента. Самият манастир е създаден още през 886г. До 893г. Климент Охридски обучил там над 3500 ученици за свещеници. Днес има надпис, че това е бил първия славянски университет. Близо до него скоро ще бъде построен факултет по Теология. А вътре в църквата се намира гроба на светеца. Според легендата когато усетил, че наближава да умре Климент сам изкопал гроба си. С този манастир има и една друга легенда. Климент и Наум решили едновременно да започнат да строят манастири от двете страни на езерото. Единият е днешния манастир "Св. Климент и Пантелеймон", а другия е манастира "Св. Наум". Прекарали въже с една камбана през езерото и който завършел пръв строежа трябвало да удари камбаната. Започнали да строят, но гарван кацнал по средата на въжето, скъсал го и камбаната потънала в Охридското езеро. Когато светците разбрали какво се е случило......проклели гарвана и той останал завинаги черен.
Разгледахме църквата и се спуснахме надолу по хълма към централната част на града. Учудващо за мен Охрид се събужда доста късно. А може би аз ставам прекалено рано. Трудно е, да не кажа почти невъзможно да се открие работещо кафе или закусвалня, или магазин преди 9 сутринта.... А исках да разгледам още толкова много неща в този град. Слънцето се издигаше все по-високо над езерото и трябваше да тръгваме към автобуса. За мое огромно съжаление не успях да видя Билянините извори (където това толкова хубаво македонско девойче Биляна платно белела), нито Музея на водата, нито Манастира Свети Наум.....Което означава само едно – Охрид, аз пак ще се върна при теб!