Пирин 1

Пирин

Никога не бях ходил в Пирин, макар да съм минавал много пъти покрай планината.Преди да тръгна за похода показах маршрута и ми казаха, че „тоя маршрут или го е измислил някой глупак, или  някой супер трениран планинар”. Не знаех какво да отговоря. Аз исках просто да се забавлявам, да видя още една част от красотите на България и да проверя къде е границата на собствените ми възможности. Винаги досега предварително съм проверявал къде отивам, какво ще видя, интересувах се от всичко. А за този поход  тръгнах без никакви очаквания. Дори не знаех кои ще са другите участници в похода. Имената на хижите за мен бяха просто имена и дори не погледнах картата на Пирин.

26.08.2012г.

По обед стигнахме до Предела.  Пирин беше пред  мен и изгарях от нетърпение да потъна в обятията му. Събрахме се цялата група и тръгнахме по пътеката към хижа Яворов. Предстоеше ни преход от 5 часа. В един поход  най-трудни са първите 15-20 минути. Тогава раницата тежи най-много  и на организма му е необходимо време за да свикне с изкачването. Времето беше прекрасно и навлизахме в планината. Движехме се с различно темпо и групата ни се разкъса.  Продължавахме да се изкачваме, а хижата беше още далеч.  Покрай пътеката се появиха малини. Червеният цвят се виждаше отдалеч и изкушаваше.  Сякаш природата сама ни подканяше да спрем за минутка отдих и да се подкрепим. А малините бяха толкова много.... Зареждаха с енергия и  сами се стапяха в устата, оставяйки приятния вкус за ходенето до следващата почивка... Замислих се... Дали хората прокарват пътеки нарочно покрай малините или природата сама слага малини покрай маршрутите на туристите, за да им даде сили да продължат?!? Мислех, че сме набрали достатъчно височина. Пътеката вървеше по равното, когато изведнъж пред нас се разкри Даутов връх (2597м.). Е, не! Не може да е истина! Нали не трябва да се изкачваме чак до горе? Шегувахме се, че хижа Яворов се намира точно на върха. Вече усещахме умората. Краката трепереха. Въздуха не достигаше.Сърцето биеше учестено. Гърба ми беше мокър.Раницата тежеше ужасно много. Но знаех, че трябва да продължим...  Заобиколихме върха, а в далечината се виждаше белия цвят на Вихрен.... Продължихме да вървим  по равната пътека в гората, когато изведнъж стигнахме до най-ужасната указателна табела „40 минути до хижа Яворов” , но стрелката сочеше нагоре по баира. Ужас!!! Още едно изкачване. Седнахме да починем изморени от дългия преход. Исках вече да стигнем. Най-накрая да свърши този преход. Вдигнахме раниците и продължихме.  Беше започнало да се мръква, когато стигнахме до хижата.  Равносметката за деня беше...20 километра преход за 7 часа ...около 200 грама малини  и  литър и половина вода.  Заспах изморен в палатката... А походът едва сега започваше....

Пирин 2