Пирин 3

28.08.2012г.

Казват, че прехода хижа Яворов - връх Вихрен е най-трудния маршрут в Пирин. Тръгнахме в 9 и 15 сутринта.  Не знаех, колко ще е трудно. Но знаех, че мога да го направя. Усещах го вътре в себе си и вървях уверено по пътеката. Стигнахме до Суходолско езеро, а после се изкачих до Суходолски превал. На върха се събрахме цялата група и  продължихме  до заслона преди Кончето. Когато тази прочута седловина се разкри пред очите ми, се спрях и я гледах няколко минути. В ушите ми кънтеше „Ти можеш” *. Останалите  се качиха в заслона за да хапнат за обед, а аз продължих напред към Кончето. Беше около 2 часа следобед. Някъде пред мен вървеше единствено Ели от нашата група.  Малко преди Кончето има изкачване. Буквално легнах върху скалата и започнах да се катеря. А раницата тежи на гърба и дърпа назад и надолу. Усетих как няколко камъчета паднаха под  десния ми крак. Казах си „Дръж се естествено, Красимире!”. Продължих нагоре, а в ушите си чувах ударите на сърцето. Достигнах до стоманеното въже.  Това усещане не може да се опише. Може само да се изживее. Да си на ръба!!! Всеки полъх се усеща като вятър.  С бавни крачки продължих внимателно напред. А раницата тежи сякаш повече в тези мигове.  Обърнах се да видя изминатите метри.... и се спуснах по пътеката за Вихрен.  Докато минавахме през Премката си  определихме среща на върха с  други няколко човека  от групата. Още не знаех, че от тръгналите 13 от хижа Яворов само 2 ще се изкачим до третия по височина връх на Балканския полуостров.

Кончето е пред мен

Вихрен (2914м.) се разкри пред  мен в целия си блясък. Слънцето се отразяваше в белите камъни и сякаш казваше „Ела”.  Оставихме раниците в подножието и започнахме да се качваме по стръмната пътека. Около 40 минути по-късно стигнахме върха. Часовника показваше 15:30. На върха се събрахме 7 човека...Ангел, Калин,Карлос,Влади, Дани,Ели и аз.  Там горе, на върха, под небето не си дадох сметка какво съм направил. Знаех само, че съм на върха и се наслаждавах на панорамата. Чувствах толкова нищожен пред величието на природата. 

на връх Вихрен

След около час видяхме в подножието на върха останалата част от групата и слязохме при тях. Спуснахме се покрай Казаните и достигнахме до хижа Бъндерица.  Разпънахме палатките и седнахме да вечеряме в близкото заведение. Ама какво ти заведение! За първи път от студентските ми години насам попадам в подобна кръчма. Ястия превъзходни на цени народни. А обслужването......поне половината ресторанти в София могат да мечтаят за такъв персонал. Всичко беше толкова вкусно (може би и заради умората натрупана в нас). Заспахме изморени в палатките. А в краката си усещах сладка болка...

Казаните

Храната в заведението в Бандерица

Пирин 4

Пирин 2

27.08.2012г.

Да се събудиш в планината е особено красиво усещане. Въздуха е чист и изпълва дробовете, а слънцето над  билото се усмихва по особен начин. Използвахме деня за аклиматизация и да съберем сили за следващия преход в Пирин. Вечерта се събрахме покрай пламъците на огъня. Огъня  има необикновената способност да сближава хората. А бирата и няколко песни превърнаха вечерта в незабравимо изживяване в Пирин...

Пирин 3

хижа Яворов

Пирин 1

Пирин

Никога не бях ходил в Пирин, макар да съм минавал много пъти покрай планината.Преди да тръгна за похода показах маршрута и ми казаха, че „тоя маршрут или го е измислил някой глупак, или  някой супер трениран планинар”. Не знаех какво да отговоря. Аз исках просто да се забавлявам, да видя още една част от красотите на България и да проверя къде е границата на собствените ми възможности. Винаги досега предварително съм проверявал къде отивам, какво ще видя, интересувах се от всичко. А за този поход  тръгнах без никакви очаквания. Дори не знаех кои ще са другите участници в похода. Имената на хижите за мен бяха просто имена и дори не погледнах картата на Пирин.

26.08.2012г.

По обед стигнахме до Предела.  Пирин беше пред  мен и изгарях от нетърпение да потъна в обятията му. Събрахме се цялата група и тръгнахме по пътеката към хижа Яворов. Предстоеше ни преход от 5 часа. В един поход  най-трудни са първите 15-20 минути. Тогава раницата тежи най-много  и на организма му е необходимо време за да свикне с изкачването. Времето беше прекрасно и навлизахме в планината. Движехме се с различно темпо и групата ни се разкъса.  Продължавахме да се изкачваме, а хижата беше още далеч.  Покрай пътеката се появиха малини. Червеният цвят се виждаше отдалеч и изкушаваше.  Сякаш природата сама ни подканяше да спрем за минутка отдих и да се подкрепим. А малините бяха толкова много.... Зареждаха с енергия и  сами се стапяха в устата, оставяйки приятния вкус за ходенето до следващата почивка... Замислих се... Дали хората прокарват пътеки нарочно покрай малините или природата сама слага малини покрай маршрутите на туристите, за да им даде сили да продължат?!? Мислех, че сме набрали достатъчно височина. Пътеката вървеше по равното, когато изведнъж пред нас се разкри Даутов връх (2597м.). Е, не! Не може да е истина! Нали не трябва да се изкачваме чак до горе? Шегувахме се, че хижа Яворов се намира точно на върха. Вече усещахме умората. Краката трепереха. Въздуха не достигаше.Сърцето биеше учестено. Гърба ми беше мокър.Раницата тежеше ужасно много. Но знаех, че трябва да продължим...  Заобиколихме върха, а в далечината се виждаше белия цвят на Вихрен.... Продължихме да вървим  по равната пътека в гората, когато изведнъж стигнахме до най-ужасната указателна табела „40 минути до хижа Яворов” , но стрелката сочеше нагоре по баира. Ужас!!! Още едно изкачване. Седнахме да починем изморени от дългия преход. Исках вече да стигнем. Най-накрая да свърши този преход. Вдигнахме раниците и продължихме.  Беше започнало да се мръква, когато стигнахме до хижата.  Равносметката за деня беше...20 километра преход за 7 часа ...около 200 грама малини  и  литър и половина вода.  Заспах изморен в палатката... А походът едва сега започваше....

Пирин 2