Пирин 3

28.08.2012г.

Казват, че прехода хижа Яворов - връх Вихрен е най-трудния маршрут в Пирин. Тръгнахме в 9 и 15 сутринта.  Не знаех, колко ще е трудно. Но знаех, че мога да го направя. Усещах го вътре в себе си и вървях уверено по пътеката. Стигнахме до Суходолско езеро, а после се изкачих до Суходолски превал. На върха се събрахме цялата група и  продължихме  до заслона преди Кончето. Когато тази прочута седловина се разкри пред очите ми, се спрях и я гледах няколко минути. В ушите ми кънтеше „Ти можеш” *. Останалите  се качиха в заслона за да хапнат за обед, а аз продължих напред към Кончето. Беше около 2 часа следобед. Някъде пред мен вървеше единствено Ели от нашата група.  Малко преди Кончето има изкачване. Буквално легнах върху скалата и започнах да се катеря. А раницата тежи на гърба и дърпа назад и надолу. Усетих как няколко камъчета паднаха под  десния ми крак. Казах си „Дръж се естествено, Красимире!”. Продължих нагоре, а в ушите си чувах ударите на сърцето. Достигнах до стоманеното въже.  Това усещане не може да се опише. Може само да се изживее. Да си на ръба!!! Всеки полъх се усеща като вятър.  С бавни крачки продължих внимателно напред. А раницата тежи сякаш повече в тези мигове.  Обърнах се да видя изминатите метри.... и се спуснах по пътеката за Вихрен.  Докато минавахме през Премката си  определихме среща на върха с  други няколко човека  от групата. Още не знаех, че от тръгналите 13 от хижа Яворов само 2 ще се изкачим до третия по височина връх на Балканския полуостров.

Кончето е пред мен

Вихрен (2914м.) се разкри пред  мен в целия си блясък. Слънцето се отразяваше в белите камъни и сякаш казваше „Ела”.  Оставихме раниците в подножието и започнахме да се качваме по стръмната пътека. Около 40 минути по-късно стигнахме върха. Часовника показваше 15:30. На върха се събрахме 7 човека...Ангел, Калин,Карлос,Влади, Дани,Ели и аз.  Там горе, на върха, под небето не си дадох сметка какво съм направил. Знаех само, че съм на върха и се наслаждавах на панорамата. Чувствах толкова нищожен пред величието на природата. 

на връх Вихрен

След около час видяхме в подножието на върха останалата част от групата и слязохме при тях. Спуснахме се покрай Казаните и достигнахме до хижа Бъндерица.  Разпънахме палатките и седнахме да вечеряме в близкото заведение. Ама какво ти заведение! За първи път от студентските ми години насам попадам в подобна кръчма. Ястия превъзходни на цени народни. А обслужването......поне половината ресторанти в София могат да мечтаят за такъв персонал. Всичко беше толкова вкусно (може би и заради умората натрупана в нас). Заспахме изморени в палатките. А в краката си усещах сладка болка...

Казаните

Храната в заведението в Бандерица

Пирин 4