Обикновено човек се влюбва в планината от пръв поглед. А и как да не се влюбиш в толкова величествената природа? Планината ни дава сила, учи ни на вяра. Вяра в себе си и вяра в човека до теб. Върховете ни предизвикват. Веднъж тръгнал по пътеките... любовта остава за цял живот.
Точно преди година исках да изкача връх Мусала, но истината е, че тогава не бях подготвен. В крайна сметка разума надделя, а и Мусала ще е там още много години. Трябваше само да почакам. Но тази зима усещах, че мога да го направя. Исках този връх наистина силно....
И ето ни в Боровец. Слизаме от автобуса и покрай скиорите на пистата поемаме по пътеката, която ще ни отведе до върха. Времето е учудващо топло за първия ден на февруари. Спираме за кратка почивка до едно мостче. Вземаме отново раниците и продължаваме по пътеката. Докато вървя дочувам странна мелодия. Откъде пък се появи точно тук тази музика?!? Оглеждам се, но не виждам някой наблизо. Ето откъде е! До мен има стълб обозначаващ зимната маркировка. Забелязвам три малки дупки, които превръщат стълба в кавал. И така вятърът пее своята песен. Оставам още няколко минути заслушан в музиката на природата. Но...трябва да продължавам да вървя. Неусетно стигаме до хижа Мусала. Подкрепяме се с чаша чай и продължаваме към заслон Ледено езеро. Ходили сме само 5-6 часа, а може би заради горещината започвам да усещам умора. Изведнъж разбирам, че в заслона ме очаква приятна изненада. За втори път ми се случва да срещам приятели по върховете. Първият път беше на Вихрен през 2012 година и сега на Мусала. Това ми дава сили и бързам по пътеката за да стигна преди да се е стъмнило. Хвърлям бързо раницата в заслона и само един поглед е достатъчен за да тръгнем заедно към върха. Времето е тихо, подухва лек вятър. Природата е с нас. Продължаваме нагоре и достигаме до въжето. От тук вече е лесно. Някъде долу в ниското се вижда синия покрив на заслона, а на север сред море от бели пухкави облаци се вижда Витоша. Още няколко метра и сме на върха. Ето я метеорологичната станция и пирамидата показваща 2925,40 метра надморска височина. На връх Мусала съм! Една несбъдната мечта по-малко. Остават още много върхове. Да срещнеш приятел в планината - безценно. Да изкачиш връх с приятел – незабравимо. Благодаря на Митко, Стаси, Ками и Светльо за това, че бяха с мен тази вечер. Снимаме се на върха и влизаме да изпием по чаша чай при метеоролозите. Трябва да слизаме в заслона, преди да е станало съвсем тъмно. Останалите от групата ни очакват. А утре сутринта ще посрещнем изгрева на върха.
През цялата нощ имаше силен вятър. Ставаме рано, за да можем да хванем изгрева. Чашата с кафе прави утрото особено приятно, а навън ветровете продължават да бушуват. Сякаш природата иска да ни покаже, че с нея шега не бива. Излизаме от заслона и поемаме по пътеката нагоре. Вятърът навява сняг, но продължаваме. Слънчевите лъчи започват да пробиват облаците и да обагрят небето в различни нюанси на червеното. Крачка след крачка достигаме до върха. Вятърът продължава да е силен, но това няма значение. Студено е, но ние сме там. На върха! На Мусала! Над нас е само небето, а до самия край на хоризонта виждаме облаци. Върховете не се покоряват! Върховете се изкачват и никой не може да покори планината. Има нещо вълшебно и особено красиво в този миг на Мусала. Посрещаме нов ден сред дивна красота и величествена природа. Най-малкия турист в групата е може би на 10 години. Гледам го и мисля, че и той вече е влюбен в планината. Снимаме се отново на върха и поемаме надолу към заслона. А от там обратно по пътеката до хижата и Боровец. Зад нас остават снежните върхове и приятните спомени от зимното изкачване на връх Мусала.
3.02.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар